Д и м и т ъ р   Д и м и т р о в   3 D   Д и г и т а л н а   Г р а ф и ка

In Graphic Design since 1951           In Computer Graphics since 1982          On the Web since 1998

Димитър Димитров - творческа биография
Творческа  биография


Twin Towers Year 2101
I N   M E M O R I A M
През 1995 година създадох серия триизмерни стерео графики обединени от мотото "Погледнете в Бъдещето Сега!". Четири от графиките бяха отпечатани като поздравителни, рекламни картички. Една от тях беше посветена на София, такава, каквато си я представях след 100 години.
       Като символ на бъдещия прогрес и икономически просперитет на България през 21 век включих и двете кули-близнаци на Световния търговски център в Ню-Йорк, открояващи се зад фасадите на Народния театър и Българския павилион на Световното изложение в Осака-Япония, 1970 година.
       За съжаление, още през първата година на 21 век, на 11 септември 2001 година, реалността си направи жестока корекция с оптимистичните прогнози за бъдещето.

Какво още бих могъл да добавя:

П о г л е д н е т е   в   Б ъ д е щ е т о  С е г а ?



Изложба
Димитър Димитров 3DDD Графика & Стерео Арт 2000
Мисли за дигиталните изкуства

Как станах известен в Си Ен Ен и Ройтерс
Посрещане на Цар Симеон Втори в София, 25 май 1996 година.
     През май 1996 година, в разгара на зърнената криза в България, когато хората от цялата страна се редяха на безкрайни опашки за хляб, се готвехме да посрещнем Цар Симеон Втори. Аз му дължах много за две неща. Първо, когато той се роди, подариха на всички ученици по една единица повече и аз преминах от второ в трето отделение вместо с петица, със шестица. И освен това чувствах, че след толкова години изгнание и аз трябваше да бъда един от посрещачите му. Жена ми каза, че е редно да напиша някакъв приветствен текст, нещо като плакат, от който да личи както подобаващо уважение, така и да подсказва в какъв кризисен момент за България е посрещането.
     Повече от десет години рисувах само с компютри и нямах вече бои и четки. И двете взех на заем и под гръмкото одобрение на семейния съвет написах с червена плакатна боя текста. Не беше особено трудно. Нали така бях започнал като художник и дълги години се бях препитавал от рисуване на плакати, само че текстовете винаги бяха чужди. Този път сам трябваше да измисля текста и да поема отговорността за неговото въздействие. Той, в подобаващи размери, гласеше: "Ваше Величество, донесохте ли си хляб?"
     За моя изненада плакатът не се загуби сред стотиците хиляди посрещачи, а привличаше силно вниманието. Си Ен Ен излъчи световни репортажи, а Ройтерс го цитира дословно. Почти всички столични вестници публикуваха снимки на плаката и възторжено носещите го, както и словесен коментар.
      Като художник съм получавал национални и международни отличия, но не ми се беше случвало Си Ен Ен и Ройтерс да ми обърнат такова внимание. Вярно е, че вниманието не беше към художника Димитър Димитров, а за най обикновен плакат. Може би гражданската позиция понякога е по-важна от това да бъдеш художник. Дали?