Д и м и т ъ р Д и м и т р о в 3 D Д и г и т а л н а Г р а ф и ка
In Graphic Design since 1951
In Computer Graphics since 1982
On the Web since 1998
Творческа биография
I N M E M O R I A M
През 1995 година създадох серия триизмерни стерео графики обединени от мотото
"Погледнете в Бъдещето Сега!". Четири от графиките бяха отпечатани като поздравителни, рекламни картички.
Една от тях беше посветена на София, такава, каквато си я представях след 100 години.
Като символ на бъдещия прогрес и икономически просперитет на България
през 21 век включих и двете кули-близнаци на Световния търговски център в Ню-Йорк, открояващи се зад фасадите на
Народния театър и Българския павилион на Световното изложение в Осака-Япония, 1970 година.
За съжаление, още през първата година на 21 век, на 11 септември 2001 година,
реалността си направи жестока корекция с оптимистичните прогнози за бъдещето.
Какво още бих могъл да добавя:
П о г л е д н е т е в Б ъ д е щ е т о С е г а ?
Изложба
Димитър Димитров 3DDD Графика & Стерео Арт 2000
Мисли за дигиталните изкуства
Изложбата 3DDD Графика & Стерео Арт 2000 присъства едновременно чрез три уеб сайта във виртуалното пространство на интернет и сега, реално на физическата и духовна територия на Унгарския културен институт.Повече от година тая изложба е публикувана и се развива в уеб пространството, но това почти не се отчита като художествено присъствие, защото според статистиката едва 1% от българите ползват интернет. Посвещавам изложбата на останалите 99% !
Защо мотото на Стерео Арт е “Да направим Незримото-Зримо”? Основна цел на Стерео Арт е да обогати зрителя на двуизмерната кавалетна картина и да го върне отново към триизмерното изображение, но не подражателно и стремящо се да имитира природата, а да създаде една нова действителност, незрима досега за човешките очи и надхвърляща границите на неговото въображение. Стереограмното изкуство е само едно от делничните чудеса, дадени ни от природата. Така сме си родени. Има нещо обидно, че е съществувало хиляди години, а го научаваме чак сега! Трябва само малко да се потрудиме, за да го видим. “Да Направим Незримото-Зримо !”
Разглеждам всяко произведение на изкуството като продукт на човешкия мозък. Крайната реализация в материал е вторична подробност, без значение с какви средства е реализирано. Ръката е само биопротеза на мозъка.
Трябва да призная, че съвременните компютърни технологии успешно допринасят за заличаване границите между плагиатори и творци. Или по-ясно казано, между крадеца и твореца. Илюзията, че не ви трябва талант, а само технология е широко разпространена.
Компютърът е дяволски инструмент. С него може да се прави всичко. Но не е само инструмент. Той е много повече. Той е част от еволюцията, нов мозък, ум, интелект, който разширява неимоверно човешките възможности. До безграничност!
Ако кажете на един художник, че картините му са изпълнени с фотографска точност, ще го обидите много.Защото в света на художниците фотографския реализъм много рядко е крайна цел. Не така стоят нещата в света на компютрите. Там, като че ли крайният фотографски резултат е жадуваната идеална цел. Вижте само няколко заглавия на популярни софтуерни продукти за обработка на изображения: PhotoShop, Photo Studio, Easy Photo. Дали софтуерните фирми искат да ни предпазят от разочарованието, че крайният резултат от компютърната обработка няма да е изкуство, а само фотографски ретуш?
Ако искате да разберете докога е продължило тоталитарното безвремие в България, не е достатъчно да прочетете само крилатата мисъл на Сталин “Кибернетиката е чужда на марксизма еврейска лъженаука”.Надникнете в еднотомната обща енциклопедия “А-Я” – издание на БАН 1974 година за да се уверите, че думите компютър или ЕИМ ( Електронно-Изчислителна Машина) въобще не се споменават. На стр. 266 срещу Електронна сметачна машина е отбелязано вж сметачна машина. И всичко това 28 години след изобретяването на първия компютър!
От появата си и почти цели три десетилетия компютърът беше само строго ведомствено достояние. В самото начало само най-богатите държавни институции и военните можеха да си ги позволят. Даже най-дръзките писатели-фантасти не можаха да предскажат появата на Персоналния Компютър. И въпреки това, когато през 1975 година в един гараж бе създаден първия Персонален Компютър светът го посрещна като естествен резултат на дигиталната еволюция.
Изобретяването на компютрите е само етап от човешката цивилизация, който ще приключи когато компютрите започнат сами да се възпроизвеждат и програмират.
Да се възползваме от уникалния шанс, който ни се предлага сега, преди да сме станали излишни!
Как станах известен в Си Ен Ен и Ройтерс
През май 1996 година, в разгара на зърнената криза в България, когато хората от
цялата страна се редяха на безкрайни опашки за хляб, се готвехме да посрещнем Цар Симеон Втори.
Аз му дължах много за две неща. Първо, когато той се роди, подариха на всички ученици по една единица повече
и аз преминах от второ в трето отделение вместо с петица, със шестица. И освен това чувствах, че след
толкова години изгнание и аз трябваше да бъда един от посрещачите му.
Жена ми каза, че е редно да напиша някакъв приветствен текст, нещо като плакат, от
който да личи както подобаващо уважение, така и да подсказва в какъв кризисен момент за България е посрещането.
Повече от десет години рисувах само с компютри и нямах вече бои и четки.
И двете взех на заем и под гръмкото одобрение на семейния съвет написах с червена плакатна боя текста.
Не беше особено трудно. Нали така бях започнал като художник и дълги години се бях препитавал от рисуване на плакати,
само че текстовете винаги бяха чужди. Този път сам трябваше да измисля текста и да поема отговорността за
неговото въздействие. Той, в подобаващи размери, гласеше: "Ваше Величество, донесохте ли си хляб?" За моя изненада плакатът не се загуби сред стотиците хиляди посрещачи,
а привличаше силно вниманието. Си Ен Ен излъчи световни репортажи, а Ройтерс го цитира дословно. Почти всички
столични вестници публикуваха снимки на плаката и възторжено носещите го, както и словесен коментар.
Като художник съм получавал национални и международни отличия,
но не ми се беше случвало Си Ен Ен и Ройтерс да ми обърнат такова внимание. Вярно е, че вниманието не беше
към художника Димитър Димитров, а за най обикновен плакат. Може би гражданската позиция понякога е по-важна
от това да бъдеш художник. Дали?